Таким образом, в начальный период Второй мировой войны в общественно-политической мысли Болгарии доминировала идея нейтралитета. Однако полный нейтралитет для Болгарии, учитывая ее политические реалии, был невозможен, поэтому он имел различную окраску в понимании разных политических партий и организаций. В конечном итоге победила концепция внешней политики, ориентированная на прогерманский нейтралитет. Но и такой нейтралитет страна могла соблюдать лишь до марта 1941 г, после чего Болгария стала членом Тройственного пакта.
Примечания
1. См.: Димитров, И. България на Балканите и в Европа. София: Наука и изкуство, 1980, с. 11.
2. Архив внешней политики Российской Федерации (далее - АВП РФ), ф. 74, оп. 23, д. 10, папка 12, л. 78, 80, 84.
3. Ревякина, Л. СССР във външнополитическата ориентация на БЗНС (1934-1944). // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 8. България след Освобождението. София: БАН, 1988, с. 233.
4. Позолотин, М. Е. Германская агрессия в Болгарии // Уч. записки Академии обществ. наук. - 1948. - Вып. 2. - С. 338.
5. АВП РФ, ф. 74, оп. 23, д. 10, папка 12, л. 77.
6. Марков, Г. Българо-германските отношения. 1931-1939. София: Наука и изкуство, 1984, с. 206.
7. Поппетров, Н. Организациите «Отец Паисий» и «Българска орда» през Втората световна война. // Исторически преглед, 1987, № 9, с. 35.
8. Бояджиева, Е. Културно-политическо влияние на Третия райх в България (1940-1944). // Българо-германски отношения и връзки. Т. 4. София: БАН, 1989, с. 330.
9. Димитров, И. България в европейската политика между двете световни войни. // Бьлгария в света от древността до наши дни. Т. 2. София: Наука и изкуство, 1979, с. 165-166.
10. АВП РФ, ф. 74, оп. 23, д. 10, папка 12, л. 77.
11. Там же.
12. Там же, л. 81.
13. Стефанов, Х. Българската радикална партия. 1906-1946. София: Наука и изкуство, 1984, с. 310.
14. Тошкова, В. България в балканската политика на САЩ. // Исторически преглед, 1979, № 1, с. 31.
15. АВП РФ, ф. 74, оп. 20, д. 5, папка 10, л. 63.
16. Стефанов, Х. Българската радикална партия..., с. 311.
17. См.: Ханджиев, Р. Англия и заговорът на д-р Г. М. Димитров (есента и зимата на 1940-1941 г. // Исторически преглед, 1990, № 9.
18. Тошкова, В. Политиката на САЩ към България (септември 1939 - септември 1944) по документи от Национални архиви на САЩ. // България в свете от древността до наши дни. Т. 2. София: Наука и изкуство, 1979, с. 260.
19. АВП РФ, ф. 74, оп. 19, д. 7, папка 9, л. 82.
20. Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на България към Тристранния пакт. // Българо- германски отношения и връзки. Т. 1. София: БАН, 1972, с. 440.
21. Величков, А. Вестник «Ню Йорк тайм» за някои моменти от вътрешната и външната политика на Бълария в периода 1938-1941 г. // Политически партии, организации и управления в България. 1879-1944. София: БАН, 1983, с. 192-193.
22. Петрова, Д. Българският земеделски народен съюз в антифашистката борба. София: БЗНС, 1983, с. 14.
23. Ревякина, Л. СССР във външнополитическата ориентация..., с. 234.
24. Петрова, Д. Българският земеделски народен съюз..., с.15.
25. Недев, Н. Дейността на Военния съюз от основаването му до 9 септември 1944 г. // Исторически преглед, 1963, № 2, с. 67.
26. Там же.
27. См. подробнее: Ковачев, К. Варненци в помощ на съветского командуване през 1943-1944. // Военноисторически сборник, 1983, № 5.
28. Поппетров, Н. Организациите «Отец Паисий» и «Българска орда»., с. 47.
29. АВП РФ, ф. 74, оп. 19, д. 10, папка 9, л. 34-34 об.
30. Там же, оп. 25, д. 6, папка 14, л. 1.